246. ЦАР ТРАЯН С КОЗИЙ УШИ
Имало едно време един цар, който имал козий уши. И всекогаш, когато дохождали бербере при него да го бричат, той им поръчал да не казуват никому, че има кози уши. Но колкото бербере и да го бричили, се не могли да се устършат да не кажат, че цар Траян кози уши имал. Всекой, който казувал, царят го клал. Най-сетне дохожда при него един берберин да го бриче. Цар Траян му казал, че ако разкаже, че има кози уши, той ще го посече. Берберинът го бричил и си излезнал. Но тайната го мъчила да я каже некому, а пак той го било се страх. Най-сетне, като вишел, че не може да се удържи, той отишъл вън от градът и изкопал една дупка в земята и извикал: "Цар Траян кози уши има." - После зарил дупката. Заминало се коджа време и из оная дупка израснало едно големо дърво, което, кога го духало ветрът, всекогаш говорило: "Цар Траян кози уши има." - "Ето, синко, какво, тайна не може да се скрие никогаш" - провиква се приказвачката.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.