224. ЛЕНИВИОТ ЧОВЕК И ОВЧАРОТ
Имало един заман един човек. Той рекъл: "Дека ки одам, там и ки си живеам." Одил, одил и отишел на една голема планина. Там нашел един овчар, къде имал една кулиба и един чардак. Човекот му рекъл: "Добро вечер, побратиме." Овчарот му рекъл: "Дал ти бог добро, юнак." Човекот па му рекъл на овчарот: "Нема ли место и азка да спиям тука?" Овчарот му рекъл: "Има". И седне го навечерал млеко и масло. Утринта човекот му рекъл: "Кога да дойдъм ошче еднъж?" Овчарот му рекъл: "На зимни Атанас."
Човекот отишел на зимни Атанас на планината. Като чул тия дърва, как свират
от ветрот, си рекъл, оти свире овчарот сос свирол (кавал) и отишел на кулибата
и видел - никой нема, та зел да вика: "Е е-е, овчаре брее! Шилегарее! Къде
си?" Викал, викал и от студенина умрел на пъкьот. Като зел да умира, извадил
си кошулята и га кладел на един търен и там умрел.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.