221. ЛЪЖЛИВИЙОТ ЮНАК
Еднъж един дембелин ткаял на разбойот. Ка мановал со софальката, отеповал на едно манованье по сто муи. Еднъж един миш заминъл. Ка фърлил со софальката и мишот г'отепал. Тоги той рекъл: "И, колко души съм отепал!" Земал еднъ кълъчка и га дал на кълъчкаро да йъ ностре и да пише на нея, оти на едно манованье отепува сто души и един арслан без пашка. Одил, одил и легнал пуд едно дърво. Двама армии заминале от там. Той от страх зел да вика: "Ей, шчо саките?" Тие му рекли: "Ни сме армии." Той им рекъл: "И аз съм армия." Тие му рекли: "Ай сега да одиме заедно." Дембелинот им рекъл: "Айде сега да одиме на планината, да видиме, кой може да фата жив заец?" Тие одиле, одиле, нишчо не нашле. Той видел една бела мечка и се качил на едко дърво. Мечката отишла да се чеше на тоо дърво. Той от страх паднал върз мечката и га фатил за ушите. И зел да вика на другарите: "Елайте, брей! Елайте - една мечка фатих!" Га вързале мечката и зеле едно дърво, удрили на нея, а той се качил на мечката. Таа се налютила и фатила да припке, ги соборила сичките и си бегала.
Като се прсчул тоа юнак, парот го сакал да оде, да му факе живи мечки. Той рекъл: "Не можам сега, стой, в питок." Дошло питок, царот му рекъл: "Айде, факи сега мечки!" Той му рекъл: "Стой, до другиа питок." Като видел тоа зор, рекъл на царот: "Пушчи ме да ода дома" - и си отишъл дома.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.