219. ЛЪЖЛИВОТО ПРИЯТЕЛЬСТВО
Аднож адин човек, шчо имал фного приятеле, за да се науче дали му са най-истински приятеле, утишел на конакут и му речел на кадията: "Колку пари ми сакаш да ми дадеш адин сейменин оваа ден да шете сос менека?" - И му дадел, колку пари му посакал кадията.
Тоа зиме сейменут и отиве първно на адин приятель и му веле: "Чини ми се кефиль, оти ки ме затворат." А приятелют му отгуворил: "Не можам да се чинам." Така ходе и на вториут и на третиут, и никой не му се чинил кефиль.
Най-седне утишел у адин негов душманин и му се моле да му се чине кефиль. Тоа на часут му се чинил.
Туга познал, оти приятелето му не му били най-истински приятеле; ги оставил и си речел: "Такви приятеле не ми требуват на менека."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.