217. ДВЕТЕ МОМИ
Аднож две моми си рекли: "Мори додо, цецо, айде да одиме, адната за вода, а другата за дърва." - "Айде" - отгуворила другата. И така утишли: адната за вода, а другата за дърва. Адната налела вода, а другата набрала дърва и се върнали ув нихка.
Кату се стретели на пъкьот, първната мома рекла на вгората: "Зилени ти са дървата." А втората рекла на първната: "Мътна ти йе водата." И така се задечкали и се сбили, дури и главите си скапали.
Туга около нихка се сбрали люде и им пели: "Джингър, джингър, войвода, сите моми на вода, оти наште моми не беха?" - "Оти г... им се гледаше."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.