192. ЗМИЯ-ЧЕДО
Си биле еден мъж и жена. Тиа биле много богати, а немале чедо и се молеле на госпо да му дай, шчо сака госпо. И госпо му дал една змия. И се пикнала во една дупка. От дупката по малко време се чу глас: "Майко, сакам да се женам." И кога дойде татко му, жената му казала, оти се чу глас от дупката, викна: "Майко, сакам да се женам." И татко му рекъл: "Кога ке ти речи пак така, ти да му речиш: "Сине, от кой цар сакаш жена?" И пак другио ден се чуло глас и майка му рекла: "От кой цар сакаш жена?" А детето казало: "Ето, от вилан цар." Майка му казала на татко му и той отишъл при царо и му казал. А царо знаял от такви нешча и казал: "Чини." Кога направиле сватбата, отишле да йе земат невестата, майка му на детето казала: "Зето, ето го койнот, качи се." И детето се направило на колак и се качило на койнот, отишле. Като йе зеле невестата и си легнале, детето си изваило кожата и от лицето на детето излегла светлина на одаята и казал на невестата насмеяна. И кога се пулела, свекървата се чудела. На другата вечер отишла и като йе видела кожата, йе зела и йе изгорела, и детето умре.
Забележка: "Виж албанската приказка (№ 282). Подобна на настоящата чул съм на детинство много по-пространна, но не съм могъл да я запомна изцяло. Малко нещо само припомням си: че когато поискали царската дъщеря за жена на змията-син и като царят знаел от змиинските работи, та склонил и я годил дъщеря си, като го попитали, кога да бъде сватбата, той им казал: на Божик или на св. Николов ден. Когато зетът-змията дошъл със сватовете-змии за невестата, а то било люта зима, снегове и мразове дебели, и сватовете с все зета замързнали от студът и тамо останали."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.