190. ЗА ГЛУФЧЕТО И ПАСТЪРМАТА
Си имаше еден дедо и една баба. Тия беа без деца. Еднаж дедо, кога отишол за дърва, нашол на пато едно глуфче, си го зел за син и си го занесол дома. Той, кога одел на дърва, велел на бабата да го варди сина му. Еднаж бабата клашла да вари пастърма, го оставила сино да варди, а бабата отишла за вода. Како стар чоек, тая се фатила со муабет. Сино станал да изборичка пастърмата со големата лажица. Той паднал у гърнето и умрел. Бабата, кога си дошла у дома, зела да го бара син му. Коа дошол дедо от дърва, зел да я кара бабата за сина си. Най-седне си седнале да ядат. Туриле от гърнето пастърма у саано и паднал сино. Тогай дедо и баба зеле да плачат. Дошле комшиите на гайрет при дедо и баба и най-седне, от голема жал, го закопале под праго на вратата, да го чекорат.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.