177. ОРАЧ, МЕЧКА И ЛИСИЦА
Еден орач орал во планината. Дошла му мечката и му рекла: "Хаа, бъргу, орачко, изорай нивата, зашчо ке ти го изеда шаренио вол." И орачо се задумал. Поминала лесицата и му рекла: "Шчо се умиш, орачко?" Орачо йе рекол оти мечката ке му изеде шаренио вол. Таа му рекла: "Шчо ке ми дайш да ти го откинам воло от мечката?" Той му ветил една квачка со дванадесет пиленца. И тая рекла на орачо, оти ке легнела горе, на ридо, ке се покажела како ловач. Дошла мечката, легнала во нивата да почека орачо да доора нивата, та да му изеде шаренио вол. И лесицата викнала от ридо. Мечката се уплашила...
Забележка: "Продължение, види се, ще да е предидущата приказка, № 176."
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.