176. ЛИСИЦА, МЕЧКА, ОРАЧ И ЛОВАЧ
Ловач. "Ридо-орачо! Да не виде нешчо лов, како зайци, лисици и мечки?" Мечката рекла на орачо: "Речи му на ловачо: не виду, не виду." - "Не виду, не виду" - рекол орачо. Па тая рекла на орачо: "Ами шчо йе това во нивата?" Мечката рекла на орачо: "Речи му: пенушка йе, пенушка йе." - Па тая рекла: "Кола йе, пенушка йе". -"Пикни я пенушката во врешчето." Мечката рекла на орачо: "Пикни ме, орачко, пикни ме." И той я пикнал. "Е, вързи го врешчето." - И той го вързал. "Е, извади паличнико, та шибай!" И така орачо отепал мечката. И лесицата отишла да зева квачката. Орачо вързал во едно врешче куче и му го донесол на лесицата заради квачката. Кучето и лесицата застанала да отдиши малку и си рекла лесицата: "Ее, глава моя! Да има некой да а вати за пашката, върти, удри, върти, удри, да ми я скапе пашката." Во шумата имало еден овчар, а ватил за пашката и върти, удри, върти, удри, му а скинал. Пашката отишла, му се шегвала на лесицата: "Куса панто, куса панто!" Тая викнала лесицата да игра оро, па му вързала пашката.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.