172. СТРАШЛИВЕЦОТ
Си биле маж и жена. На мажот му било страф да излези сам по надвор, а излегвал со жената си. Една нокь греяла месечината и той излегол со кросното и со жената и рекол: "Е, мори месечино, колку ергелиня сум крал со тебе! Колку добици!" Жената извикала: "Камо го сега волкот да те изедит!" Той го клал кросното подмишки и търчал да бега. Се запрел на вратата, не можел да влези от кросното и чинел оти волкот го търгал, викал на жената и от страф пукнал на вратата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.