169. ЦАРСКОТО ПОСМЪРТЧЕ
Си беше еден цар. Той по малку време си умре. Жената му ката день му одеше на гробот. Еднуж одеекюм на гробишча, найде царева стапалька. Во стапальката имаше вода и царицата се наведе и се напи от водата. От тоа напиванье си остана тежка. На деветте месеци си роди. Нокьта роди, сабаале кавга. Детето наслушува от крошна и му вели на майка му: "Стани, майко, дай ми татковата ми коня неподкована и жълтата боздогана; подай ми и сабя неподточена." Майка му му'и даде.
Тоа си вяхна на коня неподкована и си ойде во гора зелена. Тамо шчо си найде една змия, шчо била голтнала три рала сватой. Търчна и й зеде главата, и я разпара змията на полоина и си найде на тре три рала сватои заедно со невестите, ушче не убиени, и си й отнесе детето во негоите сараи. И шчо си викна на майка си: "Майко, излези да си пречекаш китени сватои со се млади невести." Излезе майка му и си го кладе пак во крошната. Си пречека китени сватои и пак добро си'и изпрати. И сите, дароите, шчо'и носеа, му й остаия на детето.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.