160. КОЧЕДЖИЯТА И СЕЛАНИНОТ
Еден кочиджиа како приблиза до еден град и тераше колата многу бързо. На патот той стрете еден селанин и го запраша: "Ке стасам ли во градот?" - А селанинот му рече: "Ако тераш по-полека, ете, сега ке стасаш; а ако тераш така, како шчо ге видоф, не мойш да сташаш довечер." - Коларот се налутил от таков каршилок, плеснал со камджикот коньите и вати да търчат ушче по-бързо. Селанинот си заминал. По малце, от силното теранье, кочията му се скърши - едно колце пърснало на една страна, друго, - на друга; оската се скършила и той ушче малце ке се отепал. Како шчо беше стемнато и како шчо си немаше потребните работи, за да я напраит кочията, остана да преседит на патот. На другиот ден отиде во градот пеш и си купи потребните нешча да си напрайт кочията и како шчо йе напрай малце, отиде по-полека во градот.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.