159. СТАРЕЦ И МЕЧКА
Еден старец отиде една нокь да крадит круши. Се качил на дървото и шчо-туку ватил да берит, една мечка дошла и тая да ядит круши. Се качила на дървото, а старецот се скрил зад лисьето. Мечката скинала една круша и ватила да а гледат на месечината и да си велит: "Цървосана йе, или здрела йе?" Старецот си мислеше, оти мечката му я давала крушата, та рече полека: "Не сакам, не сакам." И мечката йе лапнала крушата. Скинала ушче и други, и ватила и тийе да 'и гледат на месечината и па да си приказват: "Ць?рвосан йе, или здрел йе?" Старецот пак си мислеше, оти го канит, та йе рекол на мечката: "Не сакам, не сакам." Мечката йе изела и таа круша. И пак скинала ушч една круша, и пак си приказваше на месечината. И старецот, како шчо си помисли, оти го канеше со крушата, извикал високо: "Не сакам, не сакам." Мечката се уплашила от викот и паднала от дървото, та се утепала.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.