158. ВРАБЧЕТО
Едно врабче си спияше сладко на високо, на седелото, под една стреа, без да мислит како да иззимуват и како ке се наранит. Во спиеньето виде чуден сон: околу него еден куп пилиня во най-светлива промена - вратойте им светат како атлаз; клюнвойте им от злато и перата прават тува зелени, тува цървени талази, а очите им блескат от убос, капка роса от зората. Како шчо гледаше врабчето, издивна и си рече: "Сиромаф яз! Колку ми йе сиромашка променава моя!" Шчо-туку помисли тоа, одеднаж му изникнале шарени перца. От радос врабчето вати да подскокнуват от гранка на гранка и не можеше да се нарадуват. Ушче се не нарадувало и страшна беда идит на главата му - една змия, како шчо се сгърмла на колце, рипнала отпреди и ушче малце ке го налапала. Побегват врабчето; а па друга беда - еден ловец, оти го видел толку убоо пиле, отърча да го ватит. Врабчето извика: "Напусто се радваф; йф, да ми йе да сум пак во седелото под стреата!" Се разбуди врабчето, се опули и веднаж отиде на долот - скок, екок, се окапи во водата, скок, скок и запеа: "Чик-чирик, чик-чирик!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.