147. ПАК ЗА КУЧИНЯТА И ЗА КАИНЯ
Коа Каин отепал брата си Авела и, проколнат от бога и татка си, бегал и се скитал по земята, без да има нигдеа свърталишче, еден слеп ловец седел в планина, качен на едно дрео и, бидееки слеп, лоел лов, познаваеки го само от шумканьето, кога той ке вървел низ гората. Коа си вървел Каин по гората, слепийот ловец го усетил оти идит, само от шумканьето и му се сторило оти йет некоя дивотиа, та го устрелил со стрелата и го отепал. Негоата мърша се смърдила и зоврела цървье, а тийе цървье, по божия повела, се сториле пци. За тоа, коа да биеш некой пес, викат на помош Каина: "Кайне, Кайне!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.