146. ЗА КУЧИНЯТА
Коа дедо Адам си вършел жито на гумно заедно со двайцата си синой, Каиня и Авела, разпърчкал на едната и на другата страна по една лопата жито. По-малийот му син, Авел, вигяеки го, прашал татка си, зашчо така разпърчкуал житото. А дедо Адам му отгоорил оти тоа напраил за жертва, за да се ранаат животните и пилците шчо шетаат по земята. Тогай Авел рекол татку си: "Дали не чинит да приносам и я жертва богу?" А дедо Адам му позволил. И Авел принесол жертва - най-първийот брав, угичот. По-големийот му брат, Каин, завидел брату си, та се налутил и го отепал, коа си пасел овците. Коа Каин си дошол сам дома, без брата си Авела, дедо Адам го прашал: "Камо го брат ти Авел?" Каин му отгоорил оти не го знаел шчо се сторил. После, от као овцете си дошле сами, без овчар, Адам отишол дато барат сина си Авела и, потем два-три дни, го нашол отепан, смърден и зоврен църви. Тогай дедо Адам благословил цървьето да се стораат кучиня, за да 'и чуваат овците наместо отепанийот Авела; и на часот се сториле оние ми ти силни пци. От тогай останало, та на секое стадо да имат по неколку кучиня, за да 'и чуваат овците.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.