14. ОВЧАРИ И ВОЛКОУБИЕЦОТ

Том 2: Приказки и предания

Си биле некольку овчари. Му рекле на еден чоек. "Свите кя ти дайме по седомдесет овци, да ишеташ до коде имат наше место, да ни оставиш по еден нишан." Той зел еден нож и, одел, одел, изворвел веке до коде имало место. Пак доближил до овчарите. Му летнале девет волци. Той му заредил со ножот, на свите нодзете му изпокинал; саде еден со подкината нога му летнал и г' удаил. Седне ошле овчарите тамо и го виделе чоекот удаен и девет волци туе пцойсани.

 

Стеблево, Дебърско - Македония.

Забележка: "За тази приказка казват, че е била истинска случка и че гробът на тоз человек стоел и днес в Горна Лакайца, на едно място в планината, при с. Стеблео."

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.