Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. К. Шапкарев

106. ТРОЙЦА XАРАМИИ И МЛАДА НЕВЕСТА ИЛИ "ХАРАМИЯТА НИКОГА НЕ СЕ НАСЛАЖДАВА НА ХАРАМИЙСКИТЕ СИ ПЛОДОВЕ"

Едно време тройца харамии излегле в планина да прайеет харамилок. Тийе еден ден во планината стретиле едни сватои, шчо носеле една невеста, се изпречиле пред сватоите и 'и изпоплашиле. Сватоите избегале, а невестата я остайле во ръцете на харамиите. Ове я зеле и я отнесле во гората. Тамо я вързале за едно дрео. Седне седнале на една стърна во гората, за да си починеет малу, а най-малийот харамия го пратиле в град или во некой от селските планински ханишча да земит леб и манджа за ядене.

Той ошол да донесит леб и манджа, а ходеешчем пътем си рекол со умот: "Я хайде да 'и отруям двайцана, та да си я земам яз невестата со скъпоцените работи" (Тая била накитена со многу джеваири и флорини, а била и многу лична). Со той ниет най-малийот харамия ошол на еден хан, зел леб и манджа и купил и неколку пари афрото, та фърлил во манджата.

От друга стърна, друдзите двайца харамии, негойте другари, шчо останале в планина, къде невестата, си се усборвале и си рекле: "Я хайде ние да го убияме другарот ни (той, шчо ке им донесел леб и манджа), та невестава со све стока да ни останит саде нам!" И така, шчо туку другарот им дошол, тие двайцата станале и го опрале. Тога веке седнале да си ручеет. Яле, шчо яле и се наяле. А не поминало многу време и фатиле да пишчеет от големи боли, шчо 'и гризеле во сърцето, - не можеле и немале нишчо, шчо да чинеет и еден паднал на една стърна, други на друга и за малу време двайцата умреле со големи мъки. Потем малу време поминале пътници и коа я виделе от далеку невестата, вързана, да плачит и да викат на помош, ошле къде неа, я сотресале от дреото, та така я куртулисале. Тая търнала со ними и им благодарила.

Воденско, зап. в Охрид - Македония.

Забележка: "Настоящата приказка е от Воденско, но понеже догдето е дошла до ушите ми минала през устата на охридчанин, който не е могъл да схване воденското наречие, писал съм я и аз както от него я чух, на охридский говор. Със същето съдържание намира се и песен."

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.