10. МОЖ И ЖЕНА И ТИКВАТА
Едно време имало еден мож и една жена. У ними нишчо немало, а само една тиква. Жената рекла на можа си: "Можу, ти оди да ораш, а я кя умеса комад." Той отишол на оранье, а жената я заклала тиквата.
Тие немале чедо, а от тиквата излегле многу деца. Жената 'и изтепала свите деца, а едни се изкриле из кукята. Жената умесила комадот и си рекла: "Да си остава баре едно дете." Децата извикале: "Еве сум, мамо!" Тая тога опитала: "Кой кя го отнесит комадов на татка ви?" Едно рекло: "Я." А майка му го дала. Детето го зело комадот й, кога приближило до нивата, фатило да викат на татка си: "Татко, татко, по кой пот?" Татко му му рекол: "По горнийот." И теа изело клопеницата (горната губа), и пак викнало: "Татко, татко, по кой пот?" Татко му рекол: "По стреднийот". Детето изело зелето, и пак викнало: "Татко, татко, по кой пот?" Татко му му рекол: "По долнийот." Тея изело долнячката (долната губа), и пак викнало: "Татко, татко, по кой пот?" Татко му му рекол: "По горнийот, по горнийот." Тога тея отишло и му отнесло саде витканиците. А татко му му рекол: "Зашчо си го изел комадот?" Детето му рекло: "Не ми велеше ти да изеда клопениците, зелето и долнячката?" Тога татко му го отепал.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 22.03.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 2. Приказки и предания. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.