949. МОМА И ТРИ МОМЧИНА НА СОН
Заспало моме край море,
под една грайнка маслинка.
Дунал ми ветер од море,
окършил грайнка маслинка,
удрил ми моме по лице.
Търгна се моме, разбуди,
луто си ветер прокълна:
- Хай да би, ветер, недунал!
Шчо бе си сладко заспала,
хубав си сон сонуе;
на соп ми дошле три луди;
първо ми даде яболко,
второ ми даде злат пръстен,
трекьо ме мене целива!
То шчо ми даде яболко,
хай, да се скапи как него;
то, шчо ми даде злат пръстен
да се провира низ него;
то, шчо ме на сон целива,
дай боже да йе вистина!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.