932. АЛИЯ И КАДИЯ

Том 1: Песни

- Алия, море, делия,
ни татка имаш, ни майка,
саде една пуста тамбура!
Алия, море, делия,
шчо й ова чудо от тебе
со тая пуста тамбура?
Три села чинат давия,
четворто село, мартири,
зашчо си мамел момите
и калешести невести
и сиротици вдоици!
Три села чинат давия,
давия дур у кадия,
кадия пушчи музури,
ми го викаа Алия.
Кадия велит Алиго:
- Алия, море, делия!
Шчо й два чудо от тебе
со тая пуста тамбура?
Три села чинат давия,
четворто село, мартири,
зашчо си мамел момите
и калешести невести
н сиротици вдоици!
Кадия фати да судит,
Алия фати да свирит;
кадия стана да играт,
чалмата си клал в камара,
китапот хвърлил в мутлама.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.