892. ЯНА И ЛУДО
Яна ми идат от бана,
лудо седит на меана,
вино пият и ракия.
Я попръска с киска босильок,
сгрети Яна в тесно место,
яхат коня шаренаго;
коня играт лудо младо,
ръце ширит, да я бацит;
Яна му се милно молит:
- Немой, лудо, не гибай ме!
Лудо младо се измами,
се измами, я замина.
Колку лудо изминало,
Яна му се шега подби:
- Огрети волкот рудо агне,
не умея да го ядит!
Лудо младо я дочуло;
с коня търчат, да я втасат,
лудо не я довтасало,
му се сгоди жолта дуна.
Си захвърли жолта дуна,
ми я удри во стред плешчи;
ми я удри стред плешчите,
йе разтури плетенките,
плетенките сто й педесет,
тунтурици сто й триесет.
Яна люто прокълнала,
- Да би ръка откапала
от пръстите до лактите!
И пак си се раздумала:
- Да не ми йе мой наречник,
мой наречник, мой кердосник?
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.