853. ТОДОРА И АЙДУЧЕ НИКОЛА

Том 1: Песни

- Я попей, байо Тодоро,
я попей, развесели ме,
че ми се дремка додрема,
та ще от коня да падна.
- Попеяла бих, бае ле,
ала не мога, не смея,
близу е гора зелена,
в гората има айдуци,
със них е, бае, Никола,
дека у назе седеше.
Никола, наше ратайче
кога ме, бае, сакаше,
а ти ме, бае, не даде,
а той ми се, бае, закани:
"Узре щат, момо Тодоро,
узре щът зрели ягоди;
оти щат моми да берат,
и ти щеш оти, Тодоро,
викна щеш, та ще запееш;
и я ще те, мома, позная,
и я ще те, мома, улови,
очите ща ти извърта,
на клечка ще ги нанижа,
та ща ги във село внеса,
на калпак ща ги затъкна,
пред село ща да мина,
па ща се, мома, провикна:
- Хайденте, зрели ягуди.
Сичките ще да излезат,
и майкя ти ще да излезе,
да купи зрели ягоди,
та ще познае очите."
(...)

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.