829. ДРАГАНА И КОЛАРИ
Потекол йе Вардар мътен и пороен,
мътен и пороен, от брег на брег биет;
от брег на брег биет, брегои уриват;
брегои уриват, мостен преливат.
Къде мостен седят млади колари.
Молба му се молит Драгана невеста:
- Колари, брайкя, преносете майка;
преносете майка, майка и татка;
за майка ви давам моя кован гердан!
- Ние ти нейкиме твоя кован гердан,
туку ти сакаме твойе бело лице!
- За татка ви давам моя златен пръстен.
- Ние ти нейкиме твоя златен пръстен,
туку ти сакаме твои църни очи!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.