798. СТОЙНА И ЙОВАН

Том 1: Песни

- Стойно ле, моме убава!
Стойна е лисник денала
с милого брата, Йована;
до пладне лисник денаа,
от пладне роса зароси.
Седнаа си да пладнева;
Стойна шие свилен ръкав,
Йован сос кавал свиреше;
из кавала изговара:
- Стойно ле, моме убава!
Колку си, моме, убава,
бела, цървена, у лице,
като петровка ябука;
че прийдем, да те целивам!
А Стойна си му говори:
- Брайно Йоване, Йоване!
Я мучи, това не думай!
Дали сме пуста роднина,
тата и чича, два брата;
мама и стрина, етърви;
нийе сос тебе, Йоване,
сос тебе, две братанчета!

 


Ярлово, Самоковско.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008

Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.