Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. К. Шапкарев

696. ТОДОРА И ОВЧАР

Кърши Тодора лиляко,
пусти се лиляк окърши,
та се Тодора удави.
Тодора вика, що може:
- Боже ле, мили божице!
Нема ли нийде жив човек,
низ вода да ме извади?
Дочело си я овчарче,
та на Тодора говори:
- Обричай, мори Тодоро,
обричай мило за драго!
А Тодора си му говори:
- Просто да е руса коса;
просто да е алтън чело;
просто да са тънки вежди;
просто да са църни очи;
низ вода да ме извади!

Самоков.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.