630. ЧОБАН ПЕЙО И ЛЮБНЕТО - УМРЕЛО
Задал се е чобан Пейо от планина,
та засвирил с тонка свирка,
засвирил и затръбил,
та излезли да го гледат,
излезла е сичка света,
излезло е старо, младо;
не излезло неговото пръво либе.
Той си отговорил:
- Дали се е разсърдило,
дали се е разболяло?
То, да се е разсърдило,
па ще де се отсърди;
ами се е разболяло.
Чобан Пейо се не стърпя,
та отиде на портите;
та назърна на портите,
дье си виде либе Пена,
спроти слънце изтегнато,
с бяло платно покриено,
с ран босилек обгръдено,
со слатор натокнато;
на нег стоят дърводелци.
а той им отговаря:
- Дърводелци, братя да сте ми!
Ковчаг убаво му направете,
три пенджери оставете,
из един слънце да грее;
из втория, ветер да дуе;
из третия, ез да влизам,
ез да влизам и излизам!
Дърводьелци отговарят:
- А бре, момче аджамийче!
Като ще влеиш, що ще найдеш?
Равна снага мотта йеде,
черни очи мийо пийот,
тонки вежди молци пасот,
руса коса мишки гризот!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.