Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. К. Шапкарев

628. АНИЧКА ТЪЖИ МЪЖА СИ

Аничка по двор шеташе
дребни си сълзи ронеше.
Па си отиде, отиде
на Стоянови гробнини,
па си Стояна плачеше:
- Чуеш ли, либе, видиш ли?
Стадо ти блее в яъри,
конье ти цвилят во ясли,
зобени, не напоени;
деца те трасат дукянье!
Земя от жалост продума.
- Чуем те, либе, Аничко,
ама не могу да стана,
тежка е земя на мене,
тежка плочица на гради,
каменье ребра строшили,
змии ми очи изпили,
чомбас ми гнездо правили!

Самоков.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.