627. НЕВЕСТА СЕ ОПЛАКВА НА ГОРАТА
Жали, горо, жали, двама да жалиме,
тебе та е, горо, слана попарила,
менека е, горо, макя оженила,
макя оженила, на зло намерила,
на зол свекор, на по-зла свекърва;
либе ми е върли кеседжия,
вез ден му са, горо, порти затворени;
са нощ му са, горо, порти отворени,
са нощ оди, горо, низ тесни клисури;
и снощи е дошел, горо, и па ми е донел,
и па ми е донел, горо, кървава кошуля;
у кошуля, горо, ръка от юнака;
на ръката, горо, пръстен бурмаллиа;
на пръстено, горо, писмо подписано;
писмо подписано, горо, име Миаиле;
се прилега, горо, на моето брате!
веке ми се, горо, върло досадило
от перейки, горо, кървави кошули!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.