618. ПЕТКАНА КОРЧМАРИЦА
Ти, Петкано, завол, корчмарице;
ти, Петкано, завол, меанджийфке,
шчо продаваш ройно вино,
ройно вино, ром ракия,
да изгледаш можко дете!
Ти разчини силен огън;
на огнот ти клай си вода,
да измиям можко дете,
да му бричам руса коса.
Не му бричи руса коса,
тук му зеде руса глава!
(...)
Бележка на записвача: "Като не можел да следва песента до край по стихове, певецът я довършил на проза, казваеще я като приказка, както следва: - Дошол мож йе от гурбет и йе рекол: - Коде йе детето? А тая му рекла: - На море йе да играет со децата! Той пак йе рекол: - Фучит коньон, не яит. Тая му рекла: - Имат сено, нека яит. Той станал, отпретал сеното и го нашол детето и йе рекол на жена си: - Зашчо си го загубила детево! Тая му рекла: - Я, не су го загубила. Мож йе йе рекол: - Кя светиш три дни ем три ноки, аль кя остриш моя сабя? Тая му рекла: - Кя ти света три дни ем три ноки. Мож йе купил шес ендези платно; купил катран и смола; я завил жена си и я запалил, та изгорела.".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.