613. СТОЙНА И МОМЧЕТО Й ПОГУБВАТ СЕ
Стойна в градина седеше
мегю два трапа босильок,
мегю два корна джупджуле,
зетска ми кърпа везеше.
Тука помина снаа йе;
тая йе нейзе велеше:
- Китена Стойно, токмена
токмо за девет години!
Кому я везиш кърпата?
Тебе ти момче умрело
ушче първата година,
кога те тебе завърши;
Стойне йе жалба паднало;
па си пособра рубата,
и си завали два огна.
Во един хвърли рубата,
во други хвърли дарой,
изваде ноже, с' убоде!
Кога сбираше рубата
момчето сватой береше;
кога ми огън валеше,
момчето кинисуеше;
кога хвърляше рубата
момчето беше пол патум;
кога хвърляше дарой,
момчето беше в селото;
кога се само убоде,
момчето беше вд дворье.
Излезе снаа Стойнина,
бели сватои пречека.
Тая на момче велеше:
- Ей гиди момче, юначе!
Кай идеш, кай коня мориш?
Тебе ти Стойна умрело
ушче първата година!
- Ей гиди снао Стойнина!
Дай ми го мене пръстенот,
шчо сум я Стойна свършило;
яз ке направам мотика,
коските ке и откопам: -
- Ей гиди момче Стойнино!
Не ми йе тая в гробишча,
тук ми йе Стойна в одая!
Па влезе момче в одая,
со сите бели сватои,
бело йе лице открило,
лице йе сънце огрея!
На момче жалба паднало,
само се себе у боде:
сватои 'и закопаа
во рамни дворье Стойнини.
Момче израсте яболко,
мома израсте лозница,
върфои се загърнаа.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.