594. СВЕКОР И СНАХА КАТИНА ОВДОВЕЛА
- Катинке, мило чедо!
Що си толку преплатнело,
бело лице пожалтело,
църни очи премрежилн?
Или ти йе жал за макя,
или ти йе жал за сестри,
или ти йе жал за бракя?
А Катинка отговара:
- Мили тате, стари баща!
Нито ми йе жал за макя,
нито ми йе жал за сестри,
нито ми йе жал за бракя;
ами ми йе жал за любе;
защо любе не сам вишла
девет лета се минаа,
десето лето покара!
А свекор й отговара:
- Ке да реча на слугите,
да ти справат срем кочиа,
да те водат у баща ти,
у баща ти, при макя ти;
ти не траси твое любе,
него са го с куршум убиле!
Тога се Катинка разплака;
отговара на свекбра:
- Не требе ми моя макя,
ни ми требе мои баща,
ни ми требат мои сестри,
ни ми требат мои бракя;
доведена сам за тука;
я н' излазим из таа къща!
Разплака се ноин свекор,
па на снаа си говори:
- О, Катинко, мило чедо!
Никой не ке да се раздвая,
Бог милостив ни раздвая!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.