557. ТОДОР ОПЛАКВА СЕ ЧЕ ЩЕЛ ДА УМРЕ
- Тодоре ле, Тодоряче?
Тодор чате бела книга.
Бела книга, църно писмо;
книга чате, съзи роне,
съзи роне, пръсте кърше!
Согледа го стара майка,
Па му веле и говоре:
- Тодоре ле, мили сину!
Оти, сину, съзи ронеш,
съзи ронеш, пръсте кършеш?
- Мори мале, старо мале!
У книга ми се кажуе:
ке си умрам на Великден,
на Великден, па първни ден,
кога баби църкви ходят,
кога моми хоро играт,
а ергени камен хвърлят,
тогай язе ке си умрам!
А майка му говореше:
- Трай се, сину, не ми плачи!
Него майка ке го скрие
у сестрин ти шарен сандък,
у нойните свилни дари!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.