51. СВЕТИ ГЬОРГИ И МАКЯ МУ
Убави свети Гьоргийо!
Свети Гьорги си конь седла;
оседла го, възседна го,
та си иде иа надоле
да обиде синорите.
Кога биде свети Гьорги,
оттам ми весел ойде,
отаде ми илен дойде.
Не смея го никой праша;
прашала го стара макя:
- Мили сину, свет' Гьоргио,
та защо ми весел ойде,
весел ойде илен дойде?
Какви ти са синорите?
Свет Гьоргия говореше:
- Леле, мале, мила мале,
какви ми са синорите?
Есените нзгинале,
пролетните не никнале!
А макя му говореше:
- Леле, сину, свет' Гьоргио!
И това ли да те учим,
да те учим, да те редим
Я си земи тънка мрежа,
та я качи више небо,
та натопи тънка мрежа,
да зароси ситна роса;
разстреси си тънка мрежа,
па си ойди на надоле,
да си обидеш синоре.
Послуша а свет Гьоргиа,
та си взема тънка мрежа,
та натопи тънка мрежа,
та я качи више небо;
па разтресе тънка мрежа,
та зароси ситна роса.
Та си ойде на надоле,
да обиде синорите;
кога ойде у синори,
що да види, що да чуе!
Есенници клас хвърлиле,
пролетните у вретенце.
Тога се йе зарадовал,
та си ойде дома двори,
а макя го попрашуе:
- Мили сину, свет Гьоргио,
какви ти са синорите?
Свет Гьоргиа говореше:
- Леле мале, мила мале!
Арни ми са синорете:
есенници клас хвърлиле,
пролетните у вретенце!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.