Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. К. Шапкарев

477. КУМАН ВОЙВОДА И МОМА ВЕЛИЧКА

Чи стана Куман войвода,
чи си кончето възседна,
чи си отиде, отиде
у гулемо село Хамбарли,
улови мома Величка,
напреде си я покара,
напреде, напред кончето.
Конче й в пети стъпяше,
чефли е кърви облива,
Величка плачи, не рачи.
Куман Велички думаше:
- Мълчи, Величке, не плачи!
Аз не те вода за хапъз,
но ще те вода за снаха
за синка първорождени!
Вървели, що са вървели,
до сред гората наближили,
до сред гората отишле.
Куман войвода провикна:
- Съберете се юнаци,
буйни огневе кладете,
пълнете огневе сос вино,
бинлици - сос върла ракия,
печете шарен ягнета,
че иде Куман войвода,
че води мома Величка;
че ще сватба да права
сос моя синка първорождени!

Сливен.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.