457. ЯНКУЛИЦА, ЯНКУЛА И АРАПИН

Том 1: Песни

Дворе си мете млада Янкулица,
дворе си мете и сълзи си роне,
сълзи си роне по бели йобрази,
от бели йобрази по бели пазуви.
Там помина църни ярап,
койна яре и бога моле:
- Ка ни умира млад Янкула,
да ма я зевам невестата
со се нейно мъжко дете!
Море, я завишал млад Янкула:
- Море Янкулице, бре млада невесто!
Шчо дворе си метеш и сълзи си ронеш?
Отговори млада Янкулица:
- Ой Янкула, мой мили стопане!
Дье пумина църни арапин,
койна яре и бога моле:
"Ка ни умира млад Янкула,
да ма я зевам невестата
со се нейно мъжко дете!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.