298. ЯНКО И ЯНКА, БРАТ И СЕСТРА, БРАКОСОЧЕТАНИ
Тенка Янка софианка!
Бука дърво йе родила
на две гранки две ябуки,
на трейкята славей стое,
славей стое, песна пее:
- Чуйте, мало и големо!
Турско царсто насилило,
каурското потънало:
шчо йе старо, изгубиле;
шчо йе стредно, полюбиле;
шчо йе мало, поробиле!
Останале две дечиня,
две дечиня сирачиня:
еден Янко, една Янка.
Ветер вее, па ги люля;
роса росе, та ги баня;
вела вила, та ги дое.
Па раснале, пораснале,
та се двете засакале.
Засакаа се, вземаа се.
Водиле се три години,
стигнале си мъжко дете.
Отнел е го да го кръстат -
низ гора го поминале,
гората йе окапала;
пронеле го преко вода,
водата йе изсанала;
пронеле го преко поле,
полето го град скъцало;
отнеле го у манастир,
църквата се затворила,
светците ничком ладнале,
поповете ослепеле,
гячинята занемеле!
Изговара егумено;
- Е виека, две дечиня!
(...)
В бележка Шапкарев указва, че последните няколко стиха на тая песен са били изтрити в тетрадката със записи, като отпраща към № 301 и № 319 като варианти (бел. ред., Т.М.).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.