282. КИРА И ДВЕ РОБИНКИ

Том 1: Песни

Заспа Кира, заспа вуйна
во широки бахчи
под цървен трендафиль,
под шарен карафиль.
Окол Кира, окол вуйна
моми берат цветя:
- Стани, Киро, стани, вуйно,
стани, нестанала.
да ми видиш, Киро, вуйно,
шчо добро поминвит -
силни еничери;
да ми видиш, Киро, вуйно,
шчо добро ми носат -
две млади робини,
две бели гъркини,
девойка и невеста!
Девойката, Киро, вуйно,
плачит и не плачит:
"Сношчи къде си беф?
Во таткои сараи,
во майчини пазуи,
во братои скутои!"
Невестата, Киро, вуйно,
плачит, мошне плачит:
"Сношчи къде си беф?
Во свекрои сараи,
свекървини скутои,
во момчеи пазуи!
А мъжко ми дете!
Коа му йе дошло,
сакат да ми цицат!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.