26. ДВА АНГЕЛА ОТ СВЕТА ГОРА

Том 1: Песни

Долетале ми се до двана сиви голоби.
Летале шчо ми летале
от Света гора манастир;
та шчо ми тие ладнале
широко море, глобоко
на Котовата гемия.
Сиви голоби сборвеет:
- Гемиджи, Кото, гемиджи,
силен ке ветер повеит,
луни, фуртуни ке фатат,
гемия ке т' се превратит!
Кото гемиджи им велит:
- Слушайте, сиви голоби;
ако ми ветер повеит,
луни, фуртуни ми фатат,
гемия ми йе бакърна,
диредзи й се железни,
синджири й се сребрени,
платната й се мушама!
Како ми голоби рекле,
така ми ветер повеа,
луни, фуртуни фатиа.
Голоби ми се кренале,
Света си гора отишле
на най-големиот манастир.
Не ми се биле голоби,
туку ми биле ангели
от Вишни Бога пратени!

 

Охрид - Македония.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.