179. * * *
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: "Леле, ми студит!"
Татко го викат: "Ела при мене,
ела при мене, яз да те стоплям!"
Хойде при татка, како при снега!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: "Леле, ми студит!"
Майка го викат: "Ела при мене,
ела при мене, яз да те стоплям!"
Хойде при майка како при змия!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: "Леле, ми студит!"
Брат йе я викат: "Ела при мене,
ела при мене, яз да те стоплям!"
Хойде при брата, како при мраза!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: "Леле, ми студит!"
Сестра го викат: "Ела при мене,
ела при мене, яз да те стоплям!"
Хойде при сестра, како при кучка!
Ветер ми веит, гора се леит,
момето викат: "Леле, ми студит!"
Момче го викат: "Ела при мене,
ела при мене, яз да те стоплям!"
Хойде при момче, како при агне!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.