1307. * * *
- Радо ле, Радо ле, бяла, хубава, хубава, (2)
нящо ще да та попитам,
право да си ми казала -
що си толкози бялинка,
бялинка, още цървенка?
От бога ли си бялинка,
бялинка, още цървенка?
- Байчо ле, бато Иване,
нали ма питаш, да кажа,
що съм толкози бялинка,
бялинка, още цървенка;
не съм от бога бялинка,
нито от бога цървенка...
Кога бях малко детенце,
имала майка мащеха,
тя ма на пътя фърлила.
Минъла була хубава,
тя ме от пътя земала,
с прясно ма мляко доила
с руйно ма вино поила.
За то съм толкоз бялинка
бялинка, още цървенка.
От млякото съм бялинка,
от виното съм цървенка!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.