1260. МЛАДО ТУРЧЕ ПОГУБВА ДИНЧО, ЗА ДА ЗАЛЮБИ СЕСТРА МУ
Седи Динчо на дукянче,
та си пие руйно вино,
руйно вино тройгодишно.
Оздоле иде младо турче,
младо турче еничерче,
па на Динчо отговара:
- Леле варе, млади Динчо,
такваз хубос виждал ли си?
А Динчо му отговара:
- Леле варе, младо турче!
Това ли се хубос вика?
Аз си имам една сестра,
мойта сестра, Катерина
като слънцето светеше,
като месеца грееше!
Турче Динчу отговаря:
- Айде Динчо, заведи ме,
да си вида твойта сестра.
А Динчо му отговаря:
- Леле варе, младо турче!
Ти да видиш мойта сестра,
очите ти изпръснуват,
лицето ти погрозява!
Ядоса се младо турче,
Динчу главата отреза!
Па я турна в конска торба,
па у Динчови отиде,
па на портите потропа:
- Излез, излез, Катеринке,
че ти носа баш армаган,
баш армаган - Динчу глава.
Изляла бе Катеринка -
като слънцето грееше,
като месеца светеше.
Ка я виде младо турче,
очите му изпръснале,
лицето му погрозяло.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.