1215. ДУЛЬБЕРА И СТАРО-ХАРО

Том 1: Песни

- Вечеряла ли си, Дульберо, Дульберо?
Агне яла ли си,
вино пила ли си,
шекер зобла ли си?
А она му веле:
- Ни сум вечерала,
ни сум агне яла,
ни сум вино пила,
ни сум шекер зобла.
Санощ сум седела
на малото срате,
седела и плакала;
снощи ми дойдоа
трое угледници -
един стамболия,
а друг млад терзия,
трекьо старо-аро.
Не даде ме мама
ни за стамболия,
ни за млад терзия;
най ме даде мама
за старо, за аро,
за белобрадато!
Моми, мои дружки,
старо, дружки, старо,
старо що е старо,
на ръка му легни,
като през грамада;
пазува му бъркни,
като у търница;
душа му мерише
на гнило бунище,
на варено бъзйе!
Младо, дружки, младо,
младо що е младо,
младо не женето!
На ръка му легни,
като на мек душек;
пазува му бъркни,
като у бел памук;
душа му мерише
на ран бел босильок,
на благи ягудки.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.