121. * * *
Сношчи пойдех, мале, на чешмите
да напоям, мале, бърза коня.
Тамо найдех малка мома -
вода лие, лице мие.
Ез й речех: "Добър вечер!";
йона не ми отвърнала,
нито с очи погледна,
нито с глава ми намахна.
Дигна стомна на рамото
и киниса да си оде;
на мен много жаль ми падна,
вехнах коня, удрих, бре, по неа;
пристигнах я на сред пъти,
та й вземах стомната от рамото,
та га юдрих от земята;
та га фатих за ръката,
та га метнах на койната,
та га носих дури дома!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст.
Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008
Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9
кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.