Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. К. Шапкарев

1067. КАРАМФИЛЬКА

- Карамфильке, севдо ле, малка моме!
Та още ли мома одиш,
мома одиш, светот гориш?
Я, сиромах, най-повике!
Имам дума да ти думам;
повърни ми от парите,
да си купим врана коня,
сирак, пешак да не одим;
Карамфилке, малка моме!
Ке ти дойдем довечера.
Карамфилька отговара:
- Не дохождай, лудо ле, довечера;
ке си имам добри госке,
добри госке, годежници.
Лудо младо не слушало,
та си ойде на вечерта,
прекрачи се през дуваре,
та погледна на пенджери,
Карамфилькя у одаи
почита си добри госке,
добри госке, годежници.
Ка я виде лудо младо,
па си влезна у бостано,
погази си сичко цвеке,
най-повеке бел карамфиль,
ощ повече бел босильок;
потроши й гюль трендафиль.

Самоков.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 19.02.2008
Сборник от български народни умотворения. Т. 1. Песни. Съст. Кузман Шапкарев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2008

Други публикации:
Сборник от български народни умотворения. Съст. Кузман Шапкарев. Т. 1-6 (в 9 кн.). София, 1891-1892; 2 изд. - В 4 тома. София, 1968-1973.