66. МАЙЧИНА ТЪГА ИЗ ГРОБА
Поведе Дойчо овците
из тия нови гробища.
Засвири Дойчо кавала,
нещо се подзем обади.
Кака му снаха Петриа
тя се на Дойчо обади:
- Дойчо ле, какин деверо,
кака ще да те попита:
ожени ли са бая ти,
добра ли му е булката,
гледа ли добре децата,
реди ли, каки, къщата?
- Како ле, како Петрио,
байко се Стоян ожени,
добра си булка доведе,
децата, како, не гледа.
Ако им хлебец подаде,
ще ги у глава удари,
и люта клетва прокълне:
"Проклета да е майка ви,
що ви при мен оставила."
- Я ще ти, Дойчо, поръчам;
дзаран е бела събота,
да кажеш, Дойчо, бая си,
да дойде, каки, да дойде,
да земе котле с водица,
да земе в ръка свещица,
при мене, каки, да дойде,
очите да си омия,
свещ да ми свети да излеза,
да ида, кака, у дома,
децата да си събера,
мамини клети сираци.
Дошъл ми Стоян сутринта,
котле с водица донесе
и свеща още във ръка.
Водица Стоян е полял,
и свеща още запалил,
та си из гроба излезе
негова булка Петриа.
Петриа в двори увлиза,
другата из двор излиза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов,
Хр. Вакарелски. София, 1936.