152. СМЪРТТА НА ДОБЪР ЮНАК

Сенки из невиделица

Стъпил Добрил на бел мермер камик,
да си мери сива гургулица,
не умери сива гургулица,
на умери клетото си сърце.
Викна Добрил, викна, та заплака
и си рече на старата майка:
- Дето падна, там ме закопайте:
На глава ми чешма направете,
на сърце ми църква направете,
на крака ми лозе насадете,
че ще мина царювата воска, -
кой е жеден, вода да си пие,
кой е грешен, Богу да се моли,
кой е гладен грозде да си зобе.

 

Радотино, Орханийско (Шапк., Сб., кн. 5, № 704).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.