114. БОЖА МАЙКА ПРОКЛИНА КУКУВИЦАТА

Сенки из невиделица

Префръкнала, Божне ле, пъстра птичка
през горица, през зелена,
над водица, над студена.
Не ми било пъстра птичка,
най ми била Божя майка:
да си крие млада Бога;
че си качна на едно дръвце, -
на едно дръвце, на елхово,
като качка, закачи си,
закачи си златна люлка,
че си гуди млада Бога;
кат го гуди, залюля го,
залюля го, приспива го,
приспива го, запява му.
Закукува кукувичка,
закукува, събуди го.
Прокълна я Божя майка:
- Ой та тебе, кукувичке,
тъй да ходиш, тъй да кукуваш,
да не виеш вито гняздо,
най да снесеш в чуждо гняздо,
в чуждо гняздо пъстро яйце,
да ги изваде пъстра птичка,
да ги изваде и отрани.

 

Крумово, Варненско (СбНУ 8, с. 11, № 5).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.