7. ЗАДИГНАТ ОТ САМОДИВИ СВИРЕЦ

Сенки из невиделица

Свила се Вила-вирушка,
горе небето лижеше,
доле земята метеше,
и у вирушка млад Стоян
със меден кавал свиреше,
майка си люто кълнеше:
- Мале ле, проклета да си,
защо ми турна свирката,
и тука мира да немам.
По девет сватби ка свира,
я тая ми е десета,
десета самодивската.

 

Борован, Белослатинско (ТВ, № 1429).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 11.01.2005
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Сенки из невиделица. Книга на българската народна балада. Съст. Б. Ангелов, Хр. Вакарелски. София, 1936.