83. МОМИН КОВЧЕГ
Разболя се Бона,
годена девойка.
Бонината майка
по ливади ходи
билки да й бере,
Бона да лекува.
Бона майци дума:
- Мила моя мале!
недей ходи, майко,
билки да ми береш, -
скоро мале, скоро
ще ти умре Бона
от невярна болест,
от черната чума.
Кога умре Бона,
кога умра мале,
а ти ми заръчай
на моите братя
ковчег да направят
с три малки прозорца:
от един прозорец
слънце да ми грее,
от други прозорец
роса да ми роси,
на трети прозорец
дружки да ми идат, (2)
мене да ме викат:
"Хайде стани, Боне,
цвете да наберем,
китки да увием,
на вода да идем!"
Аз да им говоря:
"Мили мои дружки,
идете си мили,
мене не чакайте -
мене ме не пуща
каменна свекърва,
дървени девери,
войно долноземец!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.